Всяка от тези 13 емоции е част от пъзела, който ни води към цялостност и истинска любов. Изследвайки и въплъщавайки всяка от тях, ние преоткриваме истинската си същност и се свързваме с естественото си състояние на любов. Всеки път, когато практикуваме търпение, доверие или благодарност, изпращаме вълни от любов, които помагат за изцелението и трансформацията.
Животът е "училище за любов", където всяко преживяване ни учи на едно или повече от тези основни качества. В някои дни може да се учим на прошка и безопасност, а в други животът ни предизвиква да израстваме в решителност и състрадание. Всички тези емоции са взаимосвързани, като всяка една от тях е част от по-голям модел, който ни приближава до единството, към което се стремим.
Независимо през какво преминаваме, животът винаги ни приканва да научим един от тези аспекти на любовта. Всяка емоция ни насочва навътре, помага ни да отключим вътрешната си мъдрост и ни доближава до най-истинската ни, обичаща същност. С течение на времето виждаме, че всички тези уроци са част от пътуването обратно към истината - че любовта е нашето естествено състояние.
1. Безопасност - вътрешна стабилност и доверие в божественото
Безопасността не се състои само в това да се чувстваме защитени, а в това да вярваме, че сме част от нещо по-голямо. Тази емоция ни приканва да създадем вътрешна стабилност, така че никоя външна буря да не може да разклати основите ни. Безопасността ни учи, че Вселената по същество е доброжелателно пространство, където можем да се учим и да растем, място, където любовта ни държи дори когато времената са трудни.
2. Надежда - силата на вярата и визията
Надеждата е семето на вярата. Тя ни напомня, че това, което си представяме, наистина може да се осъществи, че животът винаги ни тласка към по-голямо израстване и цел. Надеждата е напомняне от душата, че колкото и мрачни да изглеждат нещата, има по-висш път, който се разгръща, често отвъд това, което умът все още може да схване.
3. Яснота - Проглеждане през илюзиите
Яснотата е свързана с възприемането на истината отвъд илюзиите, които създаваме - илюзиите за разделение, за страх, за ограничения. Истинската яснота повдига завесата на егото, позволявайки ни да виждаме с "вътрешното око", и ни учи, че когато се съгласуваме с истината, се съгласуваме с любовта. Това е напомняне, че сме тук, за да се развиваме и да разширяваме разбирането си, като винаги се приближаваме към автентичната си същност.
4. Търпение - доверие в свещения момент на живота
Търпението ни напомня, че всички неща имат своя сезон. То е мъдростта да позволяваме на нещата да се развиват така, както е предвидено, в божественото време. Търпението е начинът, по който висшият ни Аз ни учи да зачитаме ритъма на живота, напомняйки ни, че любовта е непреходна и че всеки миг на очакване ни приближава към следващата глава от пътуването на душата ни.
5. Удовлетвореност - да приемем изобилието в себе си
Удовлетвореността е изкуството да присъстваме пълноценно, признавайки, че мирът, който търсим, вече е в нас. То ни учи, че любовта не е нещо, което трябва да постигнем, а състояние на съществуване. Когато се научим на задоволство, ние се докосваме до извора на радостта и мира, който през цялото време е бил вътре в нас, независимо от външните обстоятелства.
6. решителност - волята на душата да се развива
Определеността е ангажиментът на душата за растеж, вътрешната сила, която ни държи на пътя въпреки предизвикателствата. Тя ни учи, че любовта не се плаши от трудностите, а преминава през тях с издръжливост. Решителността е нашият духовен огън, нашето напомняне, че дори неуспехите са част от по-великия план за усъвършенстване на духа ни.
7. прошката - свобода от миналото
Прошката е освобождение. Тя е освобождаване от всичко, което ни свързва със старата болка, старите идентичности и старите ограничения. Не става дума само за освобождаване на другите - става дума за освобождаване на самите нас. Прощаването ни учи, че любовта е свобода и че като се освобождаваме, правим място за ново начало и по-дълбок мир.
8. благодарност - осъзнаване на божествените дарове
Благодарността е признанието, че всичко в живота е дар, дори предизвикателствата. Тя ни напомня, че всяко преживяване, всеки човек и всеки момент са възможност за израстване. Благодарността ни свързва с божествения поток, като ни прави възприемчиви към благословиите и увеличава осъзнаването на присъствието на любовта навсякъде около нас.
9. Състрадание - да виждаш себе си в другите
Състраданието е мостът към единството. То е дълбокото разбиране, че всички сме свързани, че всяко същество е израз на една и съща божествена енергия. Състраданието ни учи, че любовта вижда себе си във всяка душа, преодолявайки осъждането и приемайки всички като част от по-голямото единство.
10. Връзка - взаимозависимостта на всичко живо
Връзката разкрива, че нищо в тази вселена не съществува изолирано; всички ние сме част от взаимосвързана мрежа. Чрез връзката научаваме, че любовта не е просто чувство, а енергия, която свързва цялото съществуване. Тя ни показва, че всяка връзка е огледало, в което се отразяват нашето израстване, нашите рани и нашият потенциал.
11. Доверие - отдаване на божествения план
Доверието е отказ от егото, освобождаване от контрола и вяра, че Вселената има по-висш план за нас. То ни учи, че любовта позволява, че тя тече там, където е предназначена. Доверието ни призовава да се наведем към неизвестното с вяра, разбирайки, че всичко, дори трудностите, служи на нашето окончателно пробуждане.
12. Любовта - същността на цялото творение
Любовта е източникът, същността, от която идват всички неща и към която се връщат всички неща. Тя е едновременно пътуването и целта. Любовта в най-истинската си форма е чисто съзнание, преодоляващо дуалността, което ни приканва да се видим като едно цяло с цялото съществуване. Любовта е светлината, която търсим, божествената истина, която сме тук, за да въплътим и споделим.
13. Радост - естественото състояние на душата
Радостта е вибрацията на душата, когато тя е в хармония с истинската си същност. Тя е отвъд щастието; тя е дълбоко състояние на съществуване, което възниква, когато сме напълно присъстващи и отворени. Радостта ни учи, че най-истинската ни същност е светла, свободна и игрива и че любовта в своята същност е преживяване на чисто, безгранично блаженство.
